Борба за върха на света



Сегашните носители на рекорда за най-високи сгради в света трябва да се подготвят за нова битка. По целия свят строителите създават все по-големи небостъргачи и спорят за титлата „най-висока сграда в света“, като избутват всичко до краен предел: от самата архитектура до определението за това, което сега се счита за връх на небостъргач.

В конкурса за най-висока сграда в света сега определяща роля ще има една базирана в Чикаго неправителствена организация с идеална цел, пише в свой анализ Wall Street Journal. Решенията на създадената през 1969 г. Council on Tall Buildings and Urban Habitat (CTBUH) се признават като обвързващи от повечето браншови съюзи по целия свят. Предвид глобалното строително съревнование, международната организация значително увеличи своите критерии за най-високите сгради по отношение на планирането, проектирането, изграждането и експлоатацията на небостъргачи. Така например височината се измерва от най-ниската точка до самия връх, без значение дали това е архитектурен елемент или подвижна антена.  

„Има много видове сгради и тези, които искат да се разграничат по височина, искат да се конкурират в рамките на своя клас - точно както в бокса или спорта като цяло", каза Андрю Вайс, изпълнителен вицепрезидент на Trump, която е построила небостъргача Trump International Hotel & Tower в Чикаго. Това е втората по височина сграда в САЩ след лидера Willis Tower, познат по-рано като Sears Tower, също в Чикаго.

Спор за върха

Отговорите в спора за върха не винаги са ясни. Това се доказва и от текущия спор за One World Trade Center. Построеният на мястото на Кота Нула небостъргач може да пропадне назад в надпреварата за титлата „най-високата сграда в Западното полукълбо“. През миналия месец небостъргачът мина височина от 381 метра и по този начин надмина Empire State Building като най-висока сграда в Ню Йорк. Титлата за най-висока сграда в Западното полукълбо също изглеждаше сигурна: CTBUH планираше да прибави и 124-метровата антена на покрива на сградата към височината на сградата. "Кулата е снабдена с архитектурен връх, който по случайност включва и антена", казва Натаниел Холистър, говорител на организацията. Впоследствие обаче се оказа, че разработчикът и съсобственик на кулата, Durst Organization, отмени през януари плана си за обгръщане на антената. Така една метална конструкция, която ще носи антената, ще остане излишна. Дали и тя ще бъде включена в измерването на официалната височина на кулата, е противоречив въпрос. Обикновено антените, за разлика от върховете, не се вземат под внимание заради своята мобилност. „В крайна сметка крайната височина на сградата се определя след приключване на строежа", каза Кевин Брас, друг говорител на CTBUH.

Спорни често са именно антените

Разработчиците настояват, че антената трябва да се причислява към върха. „Независимо от решението (на CTBUH) височината на сградата до върха ще бъде точно 1776 фута", каза говорител на строителя Durst. Във височината има символизъм - през 1776 г. е прокламирана американската независимост. Повечето собственици на небостъргачи обаче приемат авторитета на CTBUH. Организацията става известна, след като през 1996 г. реши дали Petronas Towers в Куала Лумпур ще измести Sears Tower в Чикаго като най-висока сграда в света. Организацията отсъди, че върховете на кулите в Малайзия трябва да се пресметнат като част от архитектурата, докато антените на Sears Tower не са част от архитектурата. Това се оказа от съществено значение, като по този начин Petronas Towers стана новият лидер. 



Burj Khalifa в Дубай е най-високата в момента сграда в света. Снимка: Ройтерс

Спорове като тези се появяват все по-често, тъй като архитекти от цял свят използват това правило и оборудват сградите си с подобно конструирани върхове. „Изведнъж всички поискаха да добавят антена", каза Жорж Биндер, управляващ директор на белгийската компания Buildings & Data и представител на Белгия в международната организация. Дебатират се обаче не само върховете. И други определения на CTBUH често се подлагат ожесточено на дискусия. Джеймс Нюман, главен редактор на уебсайта Skyscrapernews.com, смята, че вземането на решения от организацията се прави по предоставени от самите строители данни. Според него измерванията трябва да започват от приземния етаж, тъй като много сгради имат също така достъп до вътрешността и под повърхността на земята. Антъни Ууд, изпълнителен директор на CTBUH, твърди, че решенията за рекорди се уповават изцяло на потребителските данни, предоставени на организацията. „Ние не избираме най-високата сграда, цифрите го правят", казва той. „Ние нямаме изгода да спорим с когото и да е било. Единствената ни цел е да се работи точно и последователно", пояснява Ууд.

Скоро и еднокилометрова сграда?

В момента браншът може да си поеме дъх – съвсем еднозначно днес лидер е Burj Khalifa в Дубай. Според CTBUH централната кула на комплекса се извисява на 828 метра над земята. Много по-назад в класацията е подгласникът - Taipei 101 в Тайван с височината си от 508 метра. Спокойствието обаче ще бъде краткотрайно – следващите съперници вече са на стартова позиция. В пристанищния град Джеда саудитският инвеститор принц Ал Уалид бин Талал ал-Сауд планира да строи Kingdom Tower. Той трябва да бъде висок поне 1000 метра, завършва анализа си Wall Street Journal.

Замразено е строителството на небостъргачи с обща височина 42 км.

Строителството на небостъргачи с планирана обща височина от 42.1 км. в момента е замразено според данни на уебсайтовете Emporis и Skyscraperpage.

Замразените сгради с планирана височина над 100 м в момента са 198 по цял свят, съставлявайки 10% (Skyscraperpage) или 11% (според Emporis ) от всички текущи проекти за строителството на небостъргачи. Сред тях са Nakheel Tower в Дубай, която трябваше да е най-високата сграда в света с планирана височина от 1 050 м. Само в Азия е спряно строителството на високи сгради с обща височина 16.1 км, докато в Близкия изток замразените проекти са с обща височина 10.9 км. В Северна Америка се бави строителството на небостъргачи с обща височина 6.9 км, докато замразените проекти в Европа и Латинска Америка са с обща височина 3.5 и 3.1 км респективно. В Австралия се бави строителството на сгради с височина 1.1 км, а в Африка- с 0.4 км. Изоставането в изпълнението на тези проекти оказва сериозно влияние върху заетостта. Например забавянето на завършването на проектираната за най-висока сграда в Южна Америка Gran Torre Costanera (300 м) в Чили влияе на 2 000 работни места според местните синдикати.

Ако се екстраполира това съотношение метри към работни места за всичките 198 проекта за небостъргачи по цял свят, които се бавят, това би означавало загуба на около 280 000 работни места.

нагоре