НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, АПАРТАМЕНТИ, КЪЩИ, ВИЛИ, ПАРЦЕЛИ, Real Estates in the Varna, Bulgaria, Недвижимости в Болгарии от строителей и риэлторов

Заетите на пълен работен ден в селското стопанство са 254 000, като общо по данни на НСИ 711 000 лица работят в земеделието в България, като тези 470 000 са влагали труд в собствени стопанства. Това са около 20% от всички заети (Ако въобще са верни данните). Всички те са произвели едва 7,7% от БВП. Цялата производителността на труда остава ниска в сравнение с останалите сектори от икономиката. Все повече заети в сектора отпадат от пазара поради ниската конкурентоспособност и преструктурирането на поземлените отношения. Селското стопанство в България е доста примитивно и голям брой хора произвеждат малко продукция, но последните години и окрупняването на обработваемата земя неминуемо ще доведат до това което се е случило и в Западна Европа преди десетилетия. Заетостта в земеделския сектор в България вече се е свила с 48% от 2000 г. до средата на 2010 г. и с над 58 % по мои сметки до днес – 2012 г.

Какво е бъдещето? Земята в България може да даде постоянна работа на не повече от 53 418 човека

Ето какво очаква сектора - Фирмата на известния в сектора Божидар Митов обработва 83 299 дка. В нея са заети 89 души. Това прави средно по 936 декара обработвани от един човек. В България има 50 млн. дка земеделска земя. Ако вземем че човек средно обработва по 936 декара, то земята в България може да даде работа на не повече от 53 418 човека. За останалите освен сезонна работа (недостатъчна да се изхранват и живеят качествено – годината има 12 месеца) в земеделието едва ли би могла да се намери друга. Всъщност, много от заетите в момента в земеделието работят и на друга работа и без доходите от нея едва ли биха могли да си позволят съществуване и блага на цивилизацията като електричество, течаща вода, дрехи, обувки, лекарства, част от храната си и дори земеделски инвентар.

Печалба на декар

Десет от най-големите фермери у нас, през 2010 г. са спечелили средно по 46 лева на декар. Ако всички фермери постигат същата печалба на декар, то земеделието би реализирало годишна печалба от 1,6 млрд. лв. По данни на БАСЗЗ около 8 млн. декара (или 1/4 от обработваемата земя) се обработват неправомерно, като това включва и неправомерно обработвани земи от държавния поземлен фонд. Тоест върху тези 8 млн. декара арендаторите не плащат рента, но получават субсидии, което увеличава печалбите им допълнително. В България има 50 млн. дка земеделска земя. Ако всичката земя дава по 46 лева на декар, то би могло да се стигне до 2300000000 2,3 млрд. лв. Това прави по 328.57 лв. на глава от населението – ако както е според статистиката сме 7 милиона човека. Ако се раздели на 12 месеца, това би значело жител на България да преживява с по 27,38 лв. на месец с доходите си от земеделие, което е по-малко дори от сегашните средни за страната 149.16 лева на месец.

Толкова до плановете на правителството да ни спасява със земеделие. До колкото помня, опити за връщане към земята е имало не веднъж в световната история, като с най-плачевен резултат е Камбоджа при Червените кхмери.

Рефренa и басните, че земеделието ще спаси България, ни е повтарян до втръсване. Ще спаси, но не България, а само малка част от хората. Останалите да си търсят други спасителни лодки. Разбира се около него биха могли да се развият и някой сектори, но опита от последните 23 г. показва, че преработвателните компании по-скоро фалират в страната, отколкото да се вади по висока добавена стойност с износ на готови храни вместо суровините за тях. Последните месеци президентът ни изказа на няколко пъти мнение, че България трябва да изнася повече готова продукция с повече добавена стойност (което е ласкателно за мен и някой колеги изказали това си мнение още преди години – радваме, че от администрацията на Росен Плевнелиев ни четат и цитират макар и с няколко години закъснение), но приказките са едно, а картелите във вноса на храни и историята от последните 23 г. сочат друго. Дори обаче да изнасяме макарони вместо жито и царевичен чипс вместо царевица (картофен не можем или можем по-трудно, тъй като сме предимно вносители накартофи), то в преработвателния бизнес биха били заети не повече от максимум (дори много по-малко) хора отколкото в самото земеделие. Известна част би била заета в търговията, както е и сега, но тя едва ли би нараствала, по-скоро в търговията сме към намаление на търговците или консолидация около сегашните стойности.

Средни цени на декар земеделска земя в лв.

1997 г. 140
1998 г. 140
1999 г. 145
2000 г. 137
2001 г. 141
2002 г. 141
2003 г. 143
2004 г. 134
2005 г. 169
2006 г. 200
2007 г. 235
2008 г. 330
2009 г. 290
2010 г. 340
2011 г. 410

Още цифри - "Адванс терафонд” е продал над 62 хил. декара при средна цена 598 лв. за декар. От началото на 2012 г. “Адванс Терафонд” е продал общо 12 512 дка при средна цена от 914 лв. за декар. Това обаче са по-скоро изключения, като средната цена у нас в момента е може би около 510-580 лв. тъй като фондовете продават окрупнени масиви. Не бива да забравяме, че земята все още е освободена от данък, което означава, че собствениците не дължат нищо на държавата за притежание. Ето защо стремежът на повечето арендатори на земя е да станат собственици на колкото се може повече ниви до 2014 година.

Ренти

Средното ниво на рентата по новите договори за стопанската 2012-2013 година е 36 лв/дка. В Добруджа - от 50 до 90 лева.

Субсидии

За 2007-2008 г. общата сума беше 14,53 лв., от които 10,39 лв. европейски пари и 4,14 лв. национално доплащане, като това беше първата година с евросубсидии на площ. За стопанската 2010-2011 г. евросубсидията е 24 лв./дка. С очаквани 8 лв./дка национални доплащания стават 32 лв./дка. До 2015 г. субсидията ще стигне до 36 лв./дка.

*Холандия има население от 17 милиона. От тях заети в земеделието са само 110 - 120 000.