НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, АПАРТАМЕНТИ, КЪЩИ, ВИЛИ, ПАРЦЕЛИ, Real Estates in the Varna, Bulgaria, Недвижимости в Болгарии от строителей и риэлторов

 

 
Рейтинг: 3.00
(1218)
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
About us
Varna city


Apartments / Апартаменти Публикации за имоти Welcome to Bulgaria

Публикации за имоти / Пропадането на Детройт

Пропадането на Детройт
21.07.13 15:49

Автор:Източници: dw.de infobalkani, коментар за имоти - Р. Караджов
Имоти Детройт
Пропадането на Детройт



Ако Детройт фалира, това ще е най-големият банкрут в американската история

Само през тази година Детройт е натрупал $ 327 милиона нови дългове, а сумите, които градът дължи на служители и пенсионери, възлизат на $ 14 милиарда! През 2012-та калифорнийските градове Стоктън /с 300 хиляди жители/ и Сан Бернардино /с 213 хиляди жители/ обявиха фалит и прехвърлиха на щата пълномощията по управлението на финансите им. Промишлеността се развива, но не и градът. Тази ситуация изглежда направо необяснима, като се има предвид, че след кризата през 2008-2009-та американската автомобилна индустрия се възстанови по блестящ начин. 



Както обяви Форд през февруари, продажбите били най-високите от шест години насам. Дженерал Мотърс в Детройт и Крайслер в Обърн Хилс /на 50 км северно от града/ също оповестиха, че февруари е бил най-успешният им месец от пет години насам, като при Крайслер тенденцията на нарастване на продажбите е трайна вече в продължение на 35 месеца. Но доброто развитие на автомобилния бранш явно не успява да смекчи проблемите на Детройт. Работните места "отлитат" към южните щати и Мексико, работниците ги следват, а след тях изчезват и магазините, кината и училищата. Градът вече е твърде голям за прогресивно намаляващото население. Все повече квартали потъват в анархия, престъпността расте. А който живее в страх, бяга. 



През последните 50 години бялото население на града намаля почти 10 пъти

Както беше съобщено през април 2012 година, дълговете на Детройт само по дългосрочните облигации превишават $ 12 долара. По данни от преброяването на населението от 2010 година, в града са живеели малко повече от 700 хиляди души – с 250 хиляди по-малко, отколкото през 2000 година. Този град, практически връстник на Санкт-Петербург (Детройт е основан от французи през 1701 година), се е развил и израснал благодарение на автомобила – символът на техническия прогрес на ХХ век. Името на града – Детройт — на френски означава “пролив”. През 1701 година френски имигранти основали този град на брега на едноименната река, която съединява две езера — Хурон и Ери. (Впрочем, хуроните са древно индианско племе). Французите нарекли селището форт Детройт, което сочи неговия военизиран характер. Впоследствие в резултат на военни действия фортът преминал към англичаните, които махнали от името му думата “форт”. Така се появил Детройт. Интересното е, че на времето Детройт принадлежал на Канада, а веднъж изгорял напълно — но градът бил възстановен. По това време никой не можел дори да предположи, че в бъдеще Детройт ще стане автомобилната столица на Америка. Но ето нещо интересно: през 1763 година градът бил обсаден от индианското племе Понтиак. Познавате ли името? Сега има марка автомобили — Понтиак и най-вероятно името е свързано с индианското племе. “Форд”, “Дженерал мотърс”, “Крайслер” – водещите автомобилостроителни компании на САЩ към 1950-е години направиха Детройт своя столица. 



Градът беше заобиколен от безкрайните корпуси на монтажни заводи, щамповъчни цехове, механични работилници, проектантски бюра и, като следствие, – от стотици общежития и евтини “мравуняци” – блокове с много апартаменти за работниците. В центъра се разположиха небостъргачи с офиси, закусвални и ресторанти, кинотеатри и музеи, гари и стадиони. В елитните райони бяха изградени десетки разкошни вили за топ-мениджърите, полицейски участъци, противопожарни депа… В центъра на града, на кръстовището на двата главни булеварда – наречени на Едзел Форд и Уолтър Крайслер, – на гигантско рекламно табло на фирма за известните в цял свят автомобилни гуми стоеше брояч с метър и половина големи цифри.



Цифрите се сменяха всяка минута, показвайки колко автомобила са произведени в САЩ до момента. Именно в САЩ, защото автомобилната промишленост на Детройт – това е автомобилната промишленост на цяла Америка. През 1970-е години настъпи криза. Рязко се увеличиха цените на бензина и купувачите започнаха да се отдръпват от класическите американски “сухопътни крайцери”, като насочиха предпочитанията си към евтините, икономични, а главното – надеждни японски автомобили. 



В Детройт кризата най-напред удари по неквалифицираните работници – монтажниците на конвейера. Последваха масови уволнения, прехвърлянето на цели семейства на мизерни помощи. Онези, които можеха да си позволят да сменят местожителството, заминаха, другите останаха. През периода от 1970 до 2005 година населението на града намаля двойно – от 1,9 милиона на 880,7 хиляди души. Към “другите”, както се досещаме, спадаше най-бедната, тъмнокожата част от населението. Те нямаше къде да отидат, оставаше едно – да оцеляват. В резултат на “оцеляването” в града рязко се увеличи нивото на престъпността, което подтикна останалите бели към бързо бягство. Все още работещите магазини и банки започнаха да затварят. Зданието на знаменития някога Мичигански театър, построен през 1926 година, се превърна в паркинг, заобикалящите го небостъргачи придобиха мрачен вид, а през 1988-а прекрати работа централната гара на Детройт.



 Независимо от явната разруха, местното население още дълго време хранеше някакви надежди. Но на 1 юни 2009 година най-голямата в света автомобилна корпорация “Дженерал мотърс” официално обяви банкрут. Рухналият авто-гигант затвори 12 от 20 американски завода, над хиляда дилърски центрове и уволни 21 000 работници. Така че вече нищо няма да спаси Детройт и единственото, което остава да направят властите, е да събори този процъфтяващ някога град и да построи на негово място нещо по-перспективно. Останалите в Детройт жители (82% са тъмнокожи) въведоха обичай: на празника Хелоуин да палят и разрушават напуснати сгради, което по никакъв начин не краси града. Бившата автомобилна столица на Америка много бързо започна да се превръща в гигантски бедняшки покрайнини. Днес Детройт е най-криминогенния град в Америка. Започвайки от 1940 година, съотношението между бялото и черното население в Детройт се променяше всяко десетилетие с около 10% в полза на последното. Това доведе до една от най-големите в историята на САЩ расови конфронтация. 



 През 1967 година погромите и безредиците в Детройт, получили наименованието “Вълненията на 12-а улица”, продължиха пет дни. Любопитното е, че причина за бунт стана решението на смета на града да забрани продажбата на алкохол след 17.00 часа, т.е. след завършване на смените в заводите. Черните пролетарии изразиха своя протест с мащабен вандализъм. Бяха разграбени и изгорени над 2000 сгради. Особено пострадаха офисите на компаниите, принадлежащи на бели. При това вандалите не се ограничиха с грабежи и опожарявания.  Те обстрелваха пожарникарите, които се опитваха да се борят с пожарите. По време на безредиците бяха ранени 83 огнеборци. Потушаването на вълненията успя чак след въвеждането в града на армейски части. За 5 дни на анархия бяха убити 43 души, 467 бяха ранени. Безредиците нанесоха на града огромни щети. Но главното е, че те фактически ознаменуваха бъдещата победа на черните. След това белите разбраха, че е най-добре да се простят с Детройт. През ХХI век Детройт се превърна в стара порутена развалина. А по-точно – в най-разрушения и криминогенен град в САЩ. Частта на бялото население в него се намали на 10%. А всичко черно, изглежда, стана една голяма банда, довършваща този град. 



Огромните производствени комплекси и небостъргачи за напуснати и сега напомнят филм за живота на Земята след ядрена война. Детройт все повече прилича на каменни джунгли, диви и слабо населени. Тревопасните в тези джунгли са бездомници, които завладяват напуснатите къщи, а хищниците са многобройните банди. Бездомниците, които са си харесали цеховете на разорилия се завод “Пакард”, написали на стената: “Трябва ни храна”. Но единствените, които се мотаят из тези джунгли, са бандитите, които търгуват тук само с крек и хероин, но не и с храна. Любопитно е, че като правило, бедните гета са разположени в покрайнините на мегаполисите. В Детройт всичко е наопаки, в покрайнините още оцелява нормалният живот, там в собствени къщи са се настанили сътрудници на още работещите предприетия, затова пък центърът на града е истински Харлем. За бързото разрушаване на града много помага вандализмът, на който се подлагат изоставените от хората предприятия и жилища. 



Именно в Детройт афроамериканците измислиха да отбелязват с опожаряване и разрушения “Нощта на Дявола”. След това да се громи всичко наред през нощта срещу празника Хелоуин стана при тях традиция, която подхванаха и други градове на САЩ. Но по-страшно от вандализма е насилието, което цари в града. Масови грабежи, убийства и почти открита търговия с наркотици – това сега е ежедневната действителност в Детройт. Мнозина все още вярват в спасението на Детройт. Идеи не липсват - като например в изоставените фабрики да се отглеждат домати и така да се оползотворят пространствата. Но беднотията се задълбочава все повече. А градът се "самолишава" от данъци в размер на 130 милиона долара, тъй като няма достатъчно данъчни инспектори, които да ги съберат. 



Р. Караджов - От данните които виждам, забелязвам следното. За разлика от повечето градове в САЩ при цените на имотите в Детройт еднофамилните къщи са с по-ниски цени от апартаментите. 



Detroit – еднофамилни, средна цена

При апартаментите дори имаме сериозно повишение в последните 2 години и тенденцията за повишение е дългосрочна. Средната продажна цена в определени райони на града е нараснала с 26,5% на годишна база. 



Detroit Metro – апартаменти, средна цена

При къщите също има повишение, но на определени места, а на други цените продължават да падат. Наемите са сравнително високи. Средния наем е $ 675, но вече за разлика от преди година под цените на ипотеките макар и минимално. Обяснявам си това с престъпността. Средния доход на домакинство в града е $ 28 000 при $ 44 512 национален доход. От октомври 2011 г. работните места са се увеличи с 13%. Приблизително 65$ от работниците в Детройт работят за фирми, 11% работят за правителството и 3% са самостоятелно заети лица. 



Detroit Metro – еднофамилни, средна цена

Самотните мъже и жени в трудоспособна възраст са над 21% при 12-14% на национално ниво. Жените са със 7% повече от мъжете. Чернокожите са над 84%, азиатците само около 1%, а белите около 10%. 46% от домакинствата живеят с доход под $ 15 000 годишно като над 21% от семействата са с доход и под $ 10 000 годишно. Още около 25% от семействата имат среден доход под средния за САЩ. Обяснявам си развитието на автомобилната индустрия, но загубата на работни места с много просто обяснение – Автоматизацията! Която прави ненужни повечето работни места и гарантира качество при ниския и среден клас коли, което при ниско-квалифицирани работници без достатъчно образование и интелигентност е ниско, колкото и висок да е контрола.



Повечето жители на Детройт са демократи и гласуваха за Обама. Ще завърша с думите на един американец “Моралния упадък предшества икономическия!” – като под морален, се има не свободната любов и късите поли, а липсата на трудови навици, двойно и сложно правосъдие, бюрокрация, пренебрегване и формализиране на образованието на масите, привилегироването на една класа или раса за сметка на друга.

Финансови консултации в областта на международните инвестиции, акции, валути, фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании (oптимизация на бизнес) и хеджиране

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0946