Пускат фалиралия мол "Варна Тауърс" на публична продан



За всеки търговски център най-ужасната заплаха е да влезе в групата на „мъртвите молове. Единствените работещи на пълни обороти обекти в целия комплекс са офисите на „Енерго-Про“ в западната кула и наетите административни помещения в източната кула

В годините на имотния бум България също се зарази от мол вируса. Настана поголовно строителство, в което предприемачите не си задаваха простичкия въпрос: кой ще пазарува в тези модерни храмове на търговията? Резултатите от безразсъдните инвестиции вече бодат очите. „Варна тауърс“ е класически „мъртъв мол“. Открит в края на 2010 г. с 60-70% запълняемост, при положение че в морската столица вече имаше три действащи търговски центъра. Собствениците на „кулите“ Марин Згурев и Антонио Бухтияров бяха принудени да се преквалифицират и на търговци, като взеха правата на чуждестранни модни марки и така запълниха част от магазините. Въпреки (или точно заради) това приходите от наеми се оказаха недостатъчни да покрият вноските по банковия кредит, изтеглен за строителството. И фирмата собственик фалира.

Сега в комплекса цари призрачна тишина: търговската част е неотоплена и пуста. Всички ескалатори са спрени. А до третия етаж, където все още функционират пицария и зала за боулинг, отвеждат само два асансьора. Табели предупреждават, че е спрян достъпът до ниво 1 и 2, където не е останал нито един търговски обект. На партера работят малко барче, кафене, банков клон и офис на мобилен оператор, които обслужват предимно работещите в офис частта. Марковите магазини са или с пуснати щори, или тъмни, със забравени табели за тотална разпродажба и намаления до 70%. Единственият обект с останали дрехи по манекените и закачалките е „Франко Феручи“. Според обявление на витрината стоките се предлагат на половин цена, но няма как да бъдат купени, тъй като магазинът е заключен. Продавачка в незнайно как оцелялата книжарница прекарва повече време в съседното кафене, тъй като посетителите са рядкост. А заведението се оживява само около обед, когато е почивката на работещите в канцелариите. Единствените работещи на пълни обороти обекти в целия комплекс са офисите на „Енерго-Про“ в западната кула и наетите административни помещения в източната кула. От „Варна тауърс“ само споменът остана - интернет сайтът му не е активен, а последното съобщение на Фейсбук страницата му е от 21 декември 2012 г. и гласи: „Весели празници“.  



Почти сигурно през тази година „Варна тауърс“ ще бъде пуснат на публична продан. Има и втори вариант - да бъде приет оздравителен план, но той е по-малко вероятен предвид голямата сума по кредита, която си търси Пиреос банк - близо 43 млн. евро. Дотогава „Варна тауърс“ изглежда перфектен за снимане на видеоклипове, сцени от филми и организиране на арт прояви. Така в София вдъхнаха частичен живот на огромния и празен офис комплекс „Бенчмарк“ на бул. „Цариградско шосе“. А в изоставени халета на металургичния комбинат „Кремиковци“ се готвят снимките на холивудския екшън „Сървайвър“ с музата на Люк Бесон, Мила Йовович и Пиърс Броснан.  Морска „галерия“ стои празна четвърта година. „Галерия Варна“ стои замразен толкова дълго, че местните жители забравиха за съществуването му. Първоначално трябваше да бъде открит през 2009 г. Но заради жестоката конкуренция в града обектът и до ден днешен не е отворил. В последните две години компанията собственик „Глоуб трейд център“ умува по концепцията на обекта. Неофициално се споменават различни варианти - да се наблегне на развлекателните площи и заведенията за сметка на магазините. Или цялата „галерия“ да се даде на няколко големи наематели, които да предложат по-различни стоки от обичайните в моловете. 

Русенският „паметник на глупостта“. Историята на „Дунав мол“-Русе е достойна за голямото кино. Наводнения, пожари, фалити - съдбата не спря да нанася удар след удар по търговския център. А началото не изглеждаше толкова зле - „Дунав мол“ трябваше да бъде първият мол в красивия град. Разположен недалеч от Дунав мост, той беше замислен като място, където да пазаруват и румънците, минаващи границата. Първата копка беше направена през март 2008 г. Инвеститор беше българската фирма „Мармег“, а финансирането осигури австрийското лизингово дружество „Хипо-Алпе-Адриа“. Строежът бе завършен през 2009 г. Но по това време спадът в потреблението вече беше жесток и не се намериха достатъчно търговци, които да наемат магазини в мола. През 2009 г. „Хипо-Алпе-Адрия“ фалира и беше придобито от австрийската държава. Същата година в неоткрития мол избухна пожар, който увреди част от фасадата. Подземните етажи бяха наводнени от подпочвени води. За капак миналата година дяловете на съдружниците в „Мармег“ Венцислав Рачев и Димитър Димитров бяха запорирани от ОББ заради друг кредит. 

В какво може да се превърнат празните молове - това е въпрос, на който дори в. „Ню Йорк таймс“ отделя време. И как да е иначе, при положение че в Щатите има стотици пусти комплекси, а търговските площи на глава от населението са 5-6 пъти повече спрямо средното ниво за Европа.  Анализаторите често дават успешни примери за следната трансформация - търговският център заработва отново, но във варианта „биг бокс“. Това означава окрупняване на десетките малки магазинчета в няколко по-големи обекта. Местните власти също биха проявили интерес към празните молове, стига собствениците им да са съгласни да ги продадат на разумни цени. Хубавите, просторни помещения по принцип са подходящи за звена от общинската администрация. Само липсата на светлина е проблем, но всеки архитект би предложил решение, без да нарушава основната конструкция на имота. Такъв вариант преди няколко години се обсъждаше и в България - варненският „Пфое мол“ преговаряше с район „Младост“ за продажба на част от площите си. Идеята беше те да се използват като офиси от местната администрация.

Два големи жилищни и туристически комплекса във Варна фалираха
40% от новите хотели по Черноморието остават недостроени
Имоти, 80-те години, 2000 г. и днес
Продават на търг „Лендмарк Център Варна“ с начална цена 6,7 млн. евро
Варна Тауърс пред фалит